Най-новата си постановка "Забрадка на слънцето" представиха актьорите от Драматично-куклен театър Враца в големия салон на Народно читалище "Христо Ботев 1900" - гр. Вършец.Дебютът на спектакъла, по сценарий на Кирил Топалов бе само преди броени дни и за пръв път постановката гостува на чужда сцена.
Пиесата е твърде авангардна и провокираща размисъл и тревога по деликатен и опасен социален проблем.
Проблемът за мюсюлманската забрадка от редица години предизвиква остри дискусии и социални сътресения не само в Европа. Какво е забрадката - неизбежна част от облеклото на жената на Юг и на Изток, където слънцето е по-силно от другаде (нашите селски баби също носят забрадки), или предизвикателен символ и знак на различност, инспириран често от крайния, фундаменталисткия ислям, който спекулира и злоупотребява с недостатъчната информираност на добрия, почтения мюсюлманин? Осъзната демонстрация ли е тя, или пък е цена, която мюсюлманското момиче трябва да плати на семейството си, или на европейското гето, в което живее, за да може да излиза на улицата, да учи, да работи и да обича като другите? Справедливо ли е при отказ да носи забрадка мюсюлманската девойка да бъде жестоко малтретирана, понякога до смърт, дори и от собственото си семейство? Или - на какво се дължи странният феномен: в редица от най-големите европейски страни най-адаптивни и добронамерени към обществото, в което живеят от десетилетия, в което са намерили хуманен прием, безплатно жилище и образование на децата си, да са най-старите поколения мюсюлмани, а техните високо образовани деца и внуци често да споделят идеите на най-реакционния, фундаменталисткия ислям и да „отмъщават” на обществата, които са ги отгледали и изучили? Кои са онези механизми и феномени, които превръщат добрия ислям в страшилище и справедливо ли е при споменаването на думата „мюсюлманин” съвременният европеец да си представя непременно човек, чиито джобове са натъпкани с бомби?

В ролите видяхме Марина Котева, Петко Петков, Камелия Лишковска, Милена Милчева, Йоланда Михайлова, Цветана Горкиева и Сабина Коен, а постановката е на Анастас Попдимитров.

Евелина ГЕОРГИЕВА