Красивата местност "Водопада" се намира над квартал Заножене. Там природата ни дарява с уникални гледки и прохлада в летните месеци.

Заноженският водопад е сред най-леснодостъпните водопади в България. Разположен е по поречието на река Орлощица, десен приток на река Ботуня. Най-пълноводен е през пролетта и началото на лятото. Водите му се спускат сред скалите на няколко пада. Височината му не е голяма, но е широк и красив.

Тясна пътечка отвежда до подножието на водопада. Тази част на водопада се състои от 2 пада. Горният е по-висок, а след него водите на реката се разделят на две и продължават надолу. Левият ръкав се спуска стремглаво в тесен улей, докато десният се разлива в широк малък пад. Под тях се е образувал дълбок вир, подходящ за разхлаждане през лятото. Вдясно от водопада има малко изворче с прекрасна планинска вода. Над него се простират обширни поляни с изглед към върховете на Стара планина и по-конкретно към връх Тодорини кукли.

До водопада може да се достигне както с автомобил, така и пеша, по красивите пътеки и покрай града. Избирайки пешеходния вариант ще имате възможност да уловите автентичността на местните хора, като в близост има и стопанства, отглеждащи животни, предоставящи чудесни автентични кадри, улавящи природа, хора и местен бит.

Тодорини кукли са група от 4 скалисти върха в планина Козница (част от Западна Стара планина), най-високият от които е с височина 1785 м. Намира се на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км североизточно от прохода Петрохан.

Върховете формират къс рид, разклонение на главното старопланинско било, с направление север-юг. Двата най-високи върха на юг по рида са тревисти, докато крайните два на север са с остри скалисти склонове. Котата е на най-южния връх от групата.

От върха се открива панорамна гледка към Ком на северозапад, Берковското поле и Монтана на север и Врачанския балкан на североизток. Северно от Тодорини кукли, на разстояние 5 км се намира Клисурският манастир.

Изходни пунктове:

• От проход Петрохан, 2:00 часа. От прохода към върха се тръгва на изток през букова гора покрай хижа Петрохан, по червената маркировка на маршрута Ком - Емине. Излиза се на тревистото главно било и се върви на изток по колове зимна маркировка. При ридът на Тодорини кукли се отделя пътека на север към върховете.
• От Вършец, 4:00 часа, върхът е достъпен по няколко различни пътеки и коларски път.
• От Тодорини кукли може да се стигне до Клисурския манастир за около 2:30 часа.

Градският парк на Вършец е обширна зона за отдих и туризъм, започваща от центъра на града и простираща се до подножието на Балкана.

На територията му са разположени такива култови обекти като Слънчевата градина, Минералните бани, Царското казино, Спортният комплекс, Въженият парк, летният Амфитеатър, новоизграденият Палеопарк и много други атракциони и места за забавления.

Паркът е пресечен от многобройни добре подържани алеи, с обща дължина над 7 километра, които дават възможност за спортни и лечебни занимания.

По римските стълби се излиза в Боровата гора - изкуствен лесопарк, създаден в началото на миналия век и заемащ площ от 800 дка, което го прави втория по големина в България изкуствен лесопарк. 

На границите на парка се намират Иванчова поляна, Марийкина поляна и Райски кът - прекрасни кътчета за пикник, почивка и релаксация.

Атракцион "Въжен парк" е с работно време - от петък до вторник от 10:00 часа до 18:00 часа, с почивни дни: сряда и четвъртък

ВХОД: 6 лв. за 30мин.

Къде: Боров парк

Работно време на ледената пързалка:

Сряда – неделя: 10:00 до 18:00 часа

Почивни дни: понеделник и вторник

Продължителност на сесия: 30 минути

Цена на билет: 6 лв.

Пригответе се за незабравими моменти – подходящи както за малки, така и за големи, за начинаещи и напреднали любители на зимните спортове.

Намира се на 85 km от София и на 9 km от Берковица. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България. Разположен в подножието на северните склонове на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина.

Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.

През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.

Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Господин Желязков, а след кончината му при падане от скелето в купола, дъщерята и зетят на художника Олга Богданова и проф. Георги Богданов. В манастира има още и отделни иконописни творби на руски художници.  В манастира има дела на майстори от Дебърската художествена школа.

 Единственият по рода си палеопарк на Балканите, е разположен в Боровия парк на града, и е с площ от 10 дка.

Палеопаркът пресъздава природната обстановка край Вършец и на Балканите преди около 2.5 млн. години, от времето на намерената фосилна фауна и представя по-атрактивните видове гръбначни животни от това време, известни от палеонтологичното находище, открито в околностите край Вършец.

Паркът и музейната експозиция представят на посетителите животинските видове, които са обитавили региона. Те са много различни от днешните: носорози, древни диви коне и чифтокопитни, гепарди, хиени, съблезъби котки, големи лешояди, орли, соколи, както и дропли, тетреви, чучулиги, бързолети и множество други изчезнали видове птици. Срещали са се антилопи и големи гущери – варани. Експозиционният комплекс на палеопарка е представен от експозиционен център – зала и паркова среда с уникални скулптурни възстановки.

В залата посетителите могат да видят експозиция с фосилни останки от находището и да се насладят на мултимедия с клипове и анимация представящи находището.

Експозицията е представена в 10 витрини чрез отделни кости и отливки на по-впечатляващи останки, оригиналите на които са на съхранение в НПМ-БАН.

• Зимно работно време (от 01.10 до 30.04)

09:00ч - 12:30ч , 13:00ч - 16:30ч.

• Лятно работно време (от 01.05 до 30.09)

10:00ч - 12:30ч , 13:00ч - 17:30ч.

• Почивни дни: 

понеделник и вторник

• Посещенията са безплатни

Емблематичен символ на Вършец е прочутата “Слънчева градина” в централната част на курорта. Паркът се слива с центъра на на града и е част от Архитектурния ансамбъл Баните – Парк „Слънчева градина“. Покрай него минава друга емблема на Вършец - "Алеята с чинарите".

Паркът „Слънчева градина“ е построен през 1922 година, а през 1930 година е електрифициран. Създаден е с доброволния труд на местните хора под ръководството на първия български балнеолог д-р Дамян Иванов. През 2001 г. по проект „Красива България“ е извършено значително обновяване и реконструкция.

Името на градината идва от нейните алеи, изградени във формата на лъчи от специален камък, който отразява слънчевата светлина. Озеленена е с иглолистни дървета, между които са разположени ценни растителни видове като лирово дърво, кедър, дугласка ела, ела конколорка, сребрист смърч, гинко билоба, магнолия, райска ябълка и др.

В годините до Втората световна война е била любимо място за разходка на богати българи и гости от чужбина, които са идвали да почиват в курорта Вършец, сред тях и регента на Царство България принц Кирил Преславски.

В парка са изградени детски площадки, места за отдих и фитнес на открито.

 Православният храм "Свети Георги Победоносец" е кръстокуполна базилика, чието строителството започва през 1902 година, а иконостасът е завършен през 1906 г.

Храмът е обявен за паметник на културата от местно значение.

Резбата на иконостаса е дело на местен майстор, а иконите са изографисани от известния академик Иван Стефанов. Част от иконите датират от XVII, XVIIIв.

Ценност представляват четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград, дарени от местни заможни хора за освещаването на храма.

Интересни са и двата централни свещника, подарени през 1934 г. от ботевия четник Димитър Пенев.

През 1992 година храмът е изцяло реставриран и изографисан с красиви стенописи.

Особено много поклонници се стичат на храмовия празник Гергьовден, когато се прави курбан.